Постинг
16.10.2007 14:30 -
Нещо като нищо
Пак е есен,
друга различна,
от толкова години насам и толкова различна.
И пак слушам Натали. Имбрулиа, Още я харесвам. Няма ли да спрат да звънят разни хора днес. Само аз ли съм си вкъщи, за да вдигна домофона и да пускам тези, дето са си забравили ключа.. и пощальона.
Затварям се в себе си на моменти. Изживявам си моите малки депресийки.
Ей, есен е, все пак. Случва се на всеки. Кого залъгвам всъщност?
Бродя по хиляди други места, без да помръдвам дори. Толкова енергия оставям там. Изпита се връщам и празна, понякога.
И ми става тъжно винаги, когато си отиде лятото. Есента носи една такава носталгия, дето те връхлита, без да си я търсил и искал. Джаба имаше една хубава приказка за есента, къде ли остана, нали всичко изтрих. Беше нещо за прегръдка, носталгия, есен, но казано красиво. Играта на думи, изгубих някъде по пътя. Между "вчера и днес", "сега и тогава".
И пак си мисля, че тъгата е онова състояние на духа, което те кара да пишеш. Синьо ми е. И аурата ми тези дни е цялата синя. Във всички нюанси. Само лака ми оставя червени следи, докато се опитвам да я почистя.
И къде е това вдъхновение, когато имам нужда от него?
Къде?
I`m counting down the days
Днес пак сънувам наяве. И когато спя, всъщност не спя. И си говорим насън, понякога дори повече... И кафеварката пак е празна. И цигарите свършват. Мамка му, а бях започнала да пуша само по 5...
друга различна,
от толкова години насам и толкова различна.
И пак слушам Натали. Имбрулиа, Още я харесвам. Няма ли да спрат да звънят разни хора днес. Само аз ли съм си вкъщи, за да вдигна домофона и да пускам тези, дето са си забравили ключа.. и пощальона.
Затварям се в себе си на моменти. Изживявам си моите малки депресийки.
Ей, есен е, все пак. Случва се на всеки. Кого залъгвам всъщност?
Бродя по хиляди други места, без да помръдвам дори. Толкова енергия оставям там. Изпита се връщам и празна, понякога.
И ми става тъжно винаги, когато си отиде лятото. Есента носи една такава носталгия, дето те връхлита, без да си я търсил и искал. Джаба имаше една хубава приказка за есента, къде ли остана, нали всичко изтрих. Беше нещо за прегръдка, носталгия, есен, но казано красиво. Играта на думи, изгубих някъде по пътя. Между "вчера и днес", "сега и тогава".
И пак си мисля, че тъгата е онова състояние на духа, което те кара да пишеш. Синьо ми е. И аурата ми тези дни е цялата синя. Във всички нюанси. Само лака ми оставя червени следи, докато се опитвам да я почистя.
И къде е това вдъхновение, когато имам нужда от него?
Къде?
I`m counting down the days
Днес пак сънувам наяве. И когато спя, всъщност не спя. И си говорим насън, понякога дори повече... И кафеварката пак е празна. И цигарите свършват. Мамка му, а бях започнала да пуша само по 5...
Може ли от мен кафето , от теб - цигарите? :):):) и една разходка на вълнолома на Морска гара може би... днес на обяд пече слънце при мен.
цитирай
2.
анонимен -
хм..
16.10.2007 16:22
16.10.2007 16:22
какво си говорихме съвсем наскоро....
я се стегни..нали знаеш..каквото пожелаеш-имаш го..прегръщам много..не се оставяй на депресията...прегръщам..липсваш ми.
цитирайя се стегни..нали знаеш..каквото пожелаеш-имаш го..прегръщам много..не се оставяй на депресията...прегръщам..липсваш ми.
липсваш ми...
пожелавам си...
цитирайпожелавам си...
4.
kardamom -
липсваше ми..
16.10.2007 17:06
16.10.2007 17:06
прегръдки и целувки от мен!
цитирайблагодаря за красивата есенна приказка...
И да,
дотогава ще създаваме спомени...
:)
цитирайИ да,
дотогава ще създаваме спомени...
:)
мило... писах ти нещо онзи ден.
да го прочетеш.. и да се стегнеш..
обичам те повече от всичко... и не искам да се чувстваш така..
липсваш ми, моя пътеводна светлина...
усмихвам ти се и те целувам... :*
цитирайда го прочетеш.. и да се стегнеш..
обичам те повече от всичко... и не искам да се чувстваш така..
липсваш ми, моя пътеводна светлина...
усмихвам ти се и те целувам... :*
имам нещо за теб.. дзяк при мен на клончето ;)
Цунки :)*
цитирайЦунки :)*
Добро утро Adj.
цитирайПриятно изкарване на празничните почивни дни :)
цитирай